Atchi: Тук всичко има вкус на нищо - празно, хладно, различно. Or did my teeth finally got to chew my tongue down to pieces? If this is hell, guess I missed it; If this is heaven, I’ve cheated. Аз самия май не зная вече кое предпочитам. Последен спомен е в общо понятие с първия. Значения блудкави, болни в лудост кръжат. И аз половинчато манифестирам по навик, каквото отдавна свикнах да си се представям на вид. Безброй ключалки цъкат своите езици, шпионките напомнят твърде на човешки зеници. Отвъд вратите, сякаш чух, сладко кълняха ме всички, за които никой не знае, че в Лимбо аз съм обричал. Whoever she is, she planted me here - amongst the fruit of my selfishness, where my worst sins cohere and are wrongs-no-more, yet, only cause me to sneer in the toils of then soil - endlessly rectilinear. She ain’t no flesh - bears but a soul. She’s time and space. She is the slow decay of here and now and how they’re never truly different from the ones they were before this time around, and all the clues to help us tell if we’re dreaming or dead are nowhere to be found. And to me, it really matters not. Icaki: Добре дошъл си ни на гости в Лимбо, Ачи. Тук празнотата разлива се като вино и значи soon enough you and I will be perfectly matching. И тук, в тоя мрак, ще сме напълно прозрачни. Тук няма го началото, както и края. It's none, but middle ground between living and dying. Моята мисия е да ти покажа това, което зная: There is nothing to look for, so you might as well stop trying. Отпусни се, приеми се такъв, какъвто си and I promise your past is never to be seen again. И оттук натам все ще предпочиташ пред това, което си, абсолютно нищо. You have missed hell and heaven, but feel right at home. As here you don't have, and that's our little exception, no boundaries - no walls to suffer in, not a limiting dome. You can fly anywhere without having to build to perfection.

Аз те изповръщах до последна нишка, както ти поиска. До последната ти притча ниска, ти от мен изстиска само демон, само втори шанс - само функционалния нюанс. Две заглавия - в мене двама се въртим по средата с две наклонени черти. Сиреч slash, slash. Gimme cash, cash. Reimbursement, cause a fuckboy trash, trash. Flicking ash, ash, аз съм ваш, баш. За кураж яж тоя млад страж. Отхапи от мене, придобии вкуса ми и усещай ме като венец от зъби. Много по-дълбоко от плътта ти чиста - разпилян във тебе като соп маниста. Хапка сладка, от която ти се повръща. Да не съм гордост, че да ме преглъщаш? Ще ме дъвчеш вечно, без да осъзнаваш, че на сляпо помниш и не ме познаваш. Слушай ме внимателно, че няма да повтарям - даже с всичкото си време няма кво да преговарям, щото няма с тебе кво да си делиме. Искаш най-доброто за мен? Дали бе? Как безсрамно краде от моите дни, бе, Чрез “обичам те” и “наеби ме”? Другом вречена си отпреди, бе. Егото ти - твоето първо либе. Кажи ми кво е да те няма, и да не знаеш? Сама във себе си си в яма. Сама копаеш. Сама желаеш.

Fuck yeah. I’m tryna fuck - fuck your mind up. Все по-често ми се струва шибаният фъкбой не само се прави на тъп. Тазвечершния lineup - демоните дето в мен спят. Крайно време да ви запозная, дай да видим черна ли е тая кръв. Sheldon Cooper, пич - изчезвай, тука си е мое. I ain’t got no perfect pitch, но звучиш ми грешно настроен. I’ve had more intriguing shits. You’ve had your soul switched with plastic. Знам, че за безплатен бийт на непознати сваляш гащи. Keep checking my list, as if amidst I would ever find the source of the mist. Kiss on her wrist, cure her disease - I be taking pride in all of this. You take benzos - now rendered completely useless. Not realising these chains on your neck are nooses. And they be dragging you down. It was never about if I make it, cause I’ve made it in my own way. I was freezing on the pavement, sang more words, then they could ever say. My fingers trembled in pain, yet, cut them deeper with every string bent. My flesh was sole fortress of ache. I took all that I had to take. And look at me now - I’m glowing. Слепи ще ви оставя, точно както сте родени. Уж животи подредени, всички все едно на вени. Раните вън и вътре мен - запълнени със злато. Тук съм да помагам, не пречи, да не изпатиш. Fuck yeah I’m tryna fuck - fuck your mind up. Все по-често ми се струва шибаният фъкбой не само се прави на тъп.

Цял живот с гроба се чакаме - среща отвъд що е нощ и ден. Взирам се в бездната, дето е - взира се бездната в бездната вътре в мен. Flesh wake on a deathbed. Empty handed as I greet hell. Deathwish - I wish well. Deathwish - I wish well. Проклинам се вовеки, че съм жив и че съм тук, облечен в кожа на убиец - тя тежи пропита с кръв. Наследил вина и знание, дето ще те разплаче, съм обречен. Никога на наказание, обаче. Deprived of the option of punishment, I am to never be truly forgiven. This ever-growing guilt, so unknown to me, colours me rotten so perfectly even. Live as a memory of myself. I know not who I am today - too frail to seek a better way, too young, too proud to ask for help. Проклинам теб вовеки, че съм жив и че съм тук, че кожата ти с грях пропита вечно чупи моя гръб. Че грешно дорисува ти обвивката ми външна и сега, макар и цял, съм завинаги недовършен. На прошка разстояние, но как да я даря на тебе, дето окова ме в дилема? Да ме погълне бездната, ама няма да ти простя, че вкуси ли веднъж от обичта, без жал ги погреба. Stranded in this paradox, I became solely characterised by an identity crisis. Darkest thoughts had my brain clogged. I’m built on top of the clean flesh of love, now all worn out and lifeless. Let me die - I forgive not. Let me die - I forgive not. You dared devour all that I loved - I forgive not. Let me die, let me die - how could I? I forgive not. My eyes may lie - it’s all the same. The mirror shows a silhouette too proud to be a better man, too frightened to forgive himself.

Да си пийна, да си пушна. Пусни Жлъч - ще ти го мушна на бюрото и под душа. “Капан ми е любимата песен.” Този стил, тези путки - тези волни пеперудки; тези маркови папуци; върху мене всяка “цуци”.